Станаха ли титлите по-ценни от хората с качества?

Днес е по-важно от всякога да си квалифициран, да имаш тапия, както обичат да се изказват някои хора.

Броя на сертификатите е допълнително признание и трамплин за кариерно развити и израстване. С риск да ви разсмея с моята некомпетентност, ще ви разкажа една случка, която ме накара да се замисля.

Преди време, мой познат ми се похвали, че е завършил MBA, което вероятно е достатъчно голям мотив да кандидатстваш за директорска позиция или да станеш добре платен консултант! Говореше за това така, че без да знам какво значи абревиатурата, бях убеден, че е нещо велико. Не можех да се сдържа и го попитах какво значи, макар и да съзнавах, че се излагам, защото това ще да е някаква много престижна бизнес титла и не е редно да не знам какво значи.

Така научих, че това е съкращението на Master of Business Administration.

Без да съм заел се оказа, че аз съм горд собственик на същата титла, тъй като имам същото образование, а вероятно от невежество, толкова години не съм знаел каква привилегия било да си MBA. Момчето не можеше да повярва, че не знам какво притежавам, а аз не можех да повярвам, каква стойност придава на една титла, за която вероятно на никой работодател не му пука. Така тази моя публикация става, като продължение на публикацията ми – „Стойността е в хартията, а не в съдържанието“

Сега се питам, стойността в титлите ли е или в хората и техните професионални познания?

Аз не знаех, че моята титла е ценна и не виждам причина, щом не е ценна за мен, да е ценна за някой друг, затова тя никога няма да намери място преди или след името ми.

Сега се чудя какво да сложа като абревиатура до името си, при положение, че моят голям учител е животът и моите ментори – мъдри, успели и натрупали богат опит от живота и бизнеса. Хора не само с успехи, а и с големи провали зад гърба си, падали и ставали.

Докосването ми до всяка една компания, навлизането ми във всеки един чужд бизнес ми дава нови познания. Това, че едни хора те наемат за да им помогнеш, не значи, че няма на какво да те научат. Аз им давам и те ми дават. Никой не ме пита какво съм завършил, къде съм учил и какви сертификати имам. Само в един семинар си спомням, че една жена се изправи и ме попита, в коя държава и в кой университет съм учил, за да придобия тези знания. Помня, че и отговорих – „Тези познания са от практиката ми“. Не отричам стойността на образованието, мисля, че то е една добра основа, макар и тънка.

Къде са ми сертификатите?

Къде са ми сертификатите? – не знам. Никога не съм знаел, че имат стойност. Толкова много семинари и обучения, а сертификатите ми ги няма. Намерих 10-тина и ги сложих на стената в офиса си. Оказа се че наистина оказват огромно влияние. Чудея се, ако сложа 100 какво ли ще стане. По мое мнение, ще разваля стила на интериора, но ще видим.

Объркан съм, защото записах безплатен 3-месечен курс, а сега ми предлагат сертификат за „Х“ лева. Дори има ранна дата за заявка на сертификат, след която, цената му се качва.

Разбира се, никога няма да си го купя.

Питам се обаче, защо обучението ми е безплатно, а сертификата платен? Не трябваше ли да е обратното? Явно хората добре са преценили, кое се търси повече, което леко му ужасява. Отново се оказва, че стойността е в хартията, а не в знанията. Отново се оказва, че е по-добре да продаваш хартия – тя има стойност, можеш да я покажеш, да я докоснеш – друго си е!

Но кажете ми вие, защо тези хвърчащи листчета имат такава стойност?

За да бъда лектор по тема от сферата на моите професионални познания, трябваше да покажа поне 3 сертификата. Знаете ли, аз нямаше от къде да покажа тези сертификати, защото не съм ги съхранил, затова се наложи да ги взема на заем! Просто за да покрия изискванията.

За да участва в един конкурс, моя позната, трябваше да покаже сертификати!

Вече си пазя сертификатите, събрах към 20 – спокоен съм, сега се чувствам някак си по-уверен!

Е, за щастие в бизнеса не е така. За да си предприемач ти трябват големи топки, повече отколкото, големи титли.

Ако споделяте моята ирония, моля да споделите и тази статия, нека тази главоблъсканица достигне повече хора, да ни накара да се замислим върху това – кое е по-важно, знанията или хартията.

Ако по някакъв начин, в контекста съм обидил някой, моля да ме извини. Не целя подобно нещо, просто тайно се надявам, че ще се събудим и ще излезем от стадото.

Благодаря Ви, че прочетохте цялата статия, ще съм ви благодарен и ако я споделите.

Вашият коментар

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван. Задължителните полета са отбелязани с *

Fill out this field
Fill out this field
Моля, въведете валиден имейл адрес.

Меню